петък, 8 април 2016 г.

Международен ден на театъра


Ето ме и мен ....... отново :)
Поизгубих се за известно време, но просто нямах никаква муза да пиша напоследък. Да не споменавам, че и при толкова много празници, някак не ми остана много време да се навъртам около компютъра. В случая, по-важно е обаче завърналото се желание да се помотая малко тук и да споделя някоя и друга въздушна мисъл. А самото желание се събуди от това, че напоследък социалния ми живот се пораздживи и има какво да разкажа и споделя. 
Може би, много от вас знаят, че на 27 март отбелязваме Световния ден на театъра. Той е обявен през 1961г. от Международния театрален институт (МИТ). Организират се разнообразни национални и международни театрални инициативи за отбелязване на събитието. Едно от най-известните от тях е разпространението на Международното послание за световния ден на театъра, традиционно написвано от личност от световна величина, свързана с театъра. Първото Международно послание за Световния ден на театъра е написано от Жан Кокто през 1962 година.
Е, аз бях от тези незнаещите, но за щастие това се оказа плюс за мен. С няколко мои съмишленици решихме, че трябва да отбележим събитието като подкрепим театралното съсловие с посещение на някоя интересна постановка. 
И така.....решихме, че отиваме, избрахме постановката, организирахме си и транспорта и потеглихме. Да си призная честно....не таях особени надежди, че сме избрали подходяща постановка. Нетипично за мен тръгнах с нагласата, че това ще е доста скучна пиеса, но нали все пак трябва да подкрепяме изкуството. А, пък да не споменавам и това, че ще е на камерна сцена. Оказа се, че тъна в О-Г-Р-О-М-Н-А заблуда. Което ме подсеща, за старата истина да не съдим книгата по корицата. До момента винаги съм купувала билети за голяма сцена и съм си мислела, че ми харесва. Каква заблуда! Осъзнах каква невежа съм била до момента. Останах очарована от камерната сцена. Чувството е все едно си на сцената заедно с актьорите и ако протегнеш ръка ще ги докоснеш. А е хубаво да спомена, че бях на последния ред. Обаче много се отклоних, за това започвам по същество. 
Постановката която избрахме беше "Обир" от Джон Ортън. 
Мястото беше Камерна сцена на IV етаж на Народен театър "Иван Вазов". Актьорският състав изключителен - Михаил Петров (който впоследствие разбрахме, че е и режисьор на постановката), Ева Тепавичарова, Георги Мамалев, Христо Терзиев и Виктор Танев. Невероятно е как тези петима души сътвориха нещо подобно. "Обир" едва ли би се харесала на всеки, поради черния си хумор, но мен ме очарова. Очарова ме сцената със своята компактност, очароваха ме актьорите със своята жизненост, очарова ме забавно-тъжния сценарии.

Най-описателни са думите на актьора-режисьор Михаил Петров: "Не познавам друг драматургичен текст, който може да бъде определен жанрово толкова разностранно и нито едно от тези определения да не е в повече. Замислена като "комедия на обноските", "Обир" на Джо Ортън е и великолепен социално-политически трагикомичен фарс с криминално - сантиментални оттенъци, написан по блестящ начин, с изключително чувство за хумор, с невероятни дълбочини и прозрения, на които можеш да се заливаш от смях и да пролееш толкова много сълзи… А нашият спектакъл представя една абсурдна, смешно-тъжна действителност. Опасна приказка за моралната разруха, поднесена с невероятно чувство за хумор".
Така аз отбелязах Световния ден на театъра и се върнах вкъщи със пълно сърце. 
А вие гледали ли сте напоследък някоя интересна постановка? 
Ще ми бъде интересно да споделите. :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар