вторник, 2 август 2016 г.

Road trip: Седемте рилски езера

Преди няколко дни ми се обади една приятелка и ми предложи да се качим да видим Седемте рилски езера. Не го обмислях и направо се съгласих, защото отдавна искам да го направя. Не бях ходила никога, а това е едно от българските чудеса и трябва да се види задължително. И така приготвихме раниците и тръгнахме. До долната станция на лифта при х. Пионерска стигнахме с автобус. От там до х. Рилски езера се качихме за 15 минути с лифта. Толкова много обичам да се возя на лифтове, че признавам си почти заспах докато стигнем хижата. Свежа и отпочинала след краткия сън бях готова за подвизи. Направихме една кратка пиш-пауза на х. Рилски езера, хапнахме по един сандвич и тръгнахме към езерата. Аз естествено, преживям бавно като камила и когато тръгнахме, все още бях до половината на сандвича ми, та се наложи да дояждам в движение. Е, голям зор беше - и да ходя, и да гледам природа, и да ям, и да внимавам да не падна и да не се задавя......... Успях все пак, борих се 10 минути с остатъка от сандвича, но го хапнах и започнах да тичам като планинско козле по чукарите. С. и К. едва успях да ме догонят. Догониха ме все пак, то след такова ядене не е човешко да се катеря. Но удържах стоически и след много пъшкане, пуфтене, ахкане и възклицаване успяхме да се качим до последното езеро - Сълзата. Погледнахме го, порадвахме му се и мен пак ме налегна глад. Само като си представих, че последно съм яла преди цели 7 езера и пак огладнях. Поседнахме на върха, извадихме по още един сандвич и натам е ясно какво е станало. С една дума - натъпкахме се и ни домързя, но казаха, че нямало асансьори там и да сме си слизали така както сме се качили. Поогледахме се, поослушахме се и тръгнахме тежко по обратния път. Ама да знаете, че то слизането не било като качването. Хем ти е леко на сърцето, хем ти е лека раницата. И така леко, леко слязохме обратно до станцията на лифта. Пак пиш пауза, аз си взех и печат за книжката "100 национални туристичести обекта" от х. Рилски езера. Качихме се пак на лифта и обратно към долната станция и х. Пионерска. Аз като отявлен пишман-турист знам, че против мускулна треска е редно да се изпие веднага една бира. К. и С. ме послушаха, разбира се и седнахме в първото заведение да изпием по една. Отморихме, направихме разбор на деня и освежени от бирата и разходката се прибрахме обратно вкъщи. Искам да изкажа възмущението си от това колко бяха заблатени езерата. Просто бях разочарована. Майка ми и баща ми бяха ходили последно преди около 10 години и казаха, че тогава всички езера са били с кристално чиста вода, а сега единствените чисти бяха "Окото" и "Бъбрека".



Долното езеро

Рибното езеро

Близнака


Бъбрека

Окото


Най-голямо впечатление ми направи езерото "Окото". Просто останах очарована от него. Видях го и буквално се хипнотизирах, не знам какво ми стана, обаче не мога да откъсна очи от това красиво езеро. Нито едно от останалите не успя така да ме впечатли, както "Окото". През целия път на връщане си говорех само за него и как ме е омагьосало. Определено искам да се върна пак там само, за да го видя отново. Уникално езеро!

А Вие ходили ли сте на Седемте рилски езера? 
Кое езеро Ви впечатли най-много?

Няма коментари:

Публикуване на коментар